Възпитание без крясъци

Децата на всяка възраст имат удивителното свойство да ни лазят по нервите. Правят го естествено и спонтанно. И винаги успяват.

На родителите им трябват нерви от въжета, за да устоят и да не креснат.

Какво може да направите, ако не искате да викате на детето.

1. Отделете време

Вие сте раздразнени, разочаровани, сърцето ви тупти учестено, а яростта търси изход. Важно е да уловите момента, в който гневът ще се стовари върху детето. Дайте си възможност да се успокоите: спрете, поемете няколко дълбоки вдишвания, помислете за ситуацията и продължете да говорите твърдо, но спокойно и без да викате.

Майка крещи на детето. Снимка: Getty

2. Обяснете на детето как се чувствате

Всички емоции, от радост и въодушевление до тъга и гняв, имат значение и са достойни за обсъждане. Когато говорите открито за чувствата си, това помага на децата да разберат, че собствените им чувства са нормални и в тях няма нищо лошо.
Ако сте разстроени, кажете го директно и обяснете какви действия ви разстройват и защо. Това ще ги накара да осъзнаят, че е време да спрат.

3. Поддържайте присъствие на духа

Децата често се държат лошо - това е животът, нищо не може да се направи по въпроса. Така те учат и разбират света.
Затова просто седнете така, че да сте на нивото на очите му и със спокоен и твърд тон обяснете на разбираем за него език, че неговота поведение е неприемливо.

4. Без заплахи

Заплахите, обидите и строгите наказания за лошо поведение предизвикват негодувание, гняв и възмущение у детето. То се чувства унижено и то несправедливо. Негативната психологическа следа от такива „възпитателни“ практики остава за цял живот. Порасналото дете ще си помисли: „Дори майка ми да смята, че съм нищожество, какво да кажем за останалите.“

Ето защо следвайте важно правило: всички неприятни последици за детето трябва да са пряко свързани само с конкретно провинение. Това ще му помогне да направи правилния избор следващия път.

Ето и 10 анти-съвета. Те ще ви помогнат да отгледате нещастен човек. Прочетете ги , но направете обратното.

Майка говори на сина си. Снимка: Getty

Напомняйте му за неговите недостатъци. Напомняйте често на детето си, че не е достатъчно добро . Нека знае, че има към какво да се стреми, нека обърне внимание на собствените си недостатъци и веднага да започне да ги коригира.
Подценявайте всяко негово постижение. Не забравяйте редовно да му казвате: „Можеш по-добре. Непохватен си, пълничък си, слаб си, нищо не разбираш от математика."

Поддържайте безпокойството му. Например с помощта на забележки и въпроси, които, от една страна, показват непоследователността на действията му, а от друга, не дават отговор какво точно трябва да се направи.
Повече патос, по-малко конкретика - и сте на целта си: „Какъв човек ще пораснеш. На какво разчиташ?“
С тези думи сякаш казвате на детето: „Правиш всичко погрешно, чака те бедствие“. Несигурността през цялото детство ще възпита тревожен и несигурен човек.

 Без емоции. Не позволявайте на детето си да проявява силни емоции – както положителни, така и отрицателни. „Да не те виждам да плачеш!“, „Защо се радваш като глупак, дръж се нормално!“
Няма значение, че в бъдеще за такъв човек ще бъде трудно да разбере чувствата си и емоционалната му сфера най-вероятно ще бъде напълно блокирана.
В същото време не забравяйте за собствените си емоции, те, за разлика от децата, трябва да бъдат ясни.

Майка приканва сина си да мълчи. Снимка: Getty

Създайте парникови условия.  Защитете го от всеки и от всичко. Нека детето знае от рано, че заобикалящата го реалност винаги ще се адаптира към него. Защитете го от всички неудобства и изпълнете всичките му желания.
Няма нужда да го учите, че загубата е част от живота и трябва да може да печели и губи с достойнство.
Освен това не е необходимо да се учи детето да анализира поведението си, за да разбере последствията от решенията и реакциите на другите.

Агресията и потискането са най-добрите ви помощници. Детето трябва да бъде послушно, само така ще израсне достоен човек. Ако то не чува инструкциите ви или отказва да направи нещо, смело преминете към агресия.
В никакъв случай не казвайте: „Щом не искаш, не яж! Следващото хранене е след четири часа.“
Необходимо е да го принудите, изплашите и да предизвикате чувство за вина: „Прекарах целия ден на печката, не те ли е срам!“

 Сравнявайте го с други. С приятели и съученици, с братя и сестри, дори със самите вас: „Защо всички предадоха домашните си, а ти забрави ?“ „На твоята възраст вече имах спечелени турнири по шах, а ти дори не знаеш как да подредиш фигурите!“
Нека детето има идол, към който може да посяга (и пак да не достига). Синът на вашата приятелка е идеален кандидат за тази роля: детето едва ли го познава добре, така че няма да може да го сравни със себе си. Дайте на този епичен герой качествата, които искате да видите в детето си, и го използвайте като пример. 

Налагайте още стереотипи. „Момчетата не плачат, момичетата не говорят така“, „По-малките трябва да отстъпват“, „Не е хубаво да си егоист, бързо дай на детето тази играчка“ - и десетки други мъдрости, изровени от дълбините на подсъзнанието. И ако поведението на вашето дете не отговаря на тези одобрени модели, това със сигурност трябва да бъде коригирано.

Ругайте другия родител. Говорете по-често негативно за бащата или майката на детето си. Нека знае, че „всички мъже са задници, както и баща ти“ и „всички жени са глупачки, като майка ти“. Естествено, намеквайки, че ябълката не пада далеч от дървото и че „ти си идиот като баща си“ или „истеричка като майка си“. Просто искаме детето да разбере как не трябва да се държи. Това са напълно невинни шеги, които, разбира се, не разрушават имиджа на родителя и по никакъв начин няма да попречат на детето да изгради семейство и да се довери на партньора си в бъдеще.

Бъдете рационални в чувствата си. Ако внимателно обясните на детето, че няма нужда да се разстройва от загубата, то ще разбере всичко и веднага ще се успокои.
Когато помолите едно дете да спре да се страхува от тъмното, защото е глупаво, то веднага трябва да спре да го прави. Няма значение, че то все още не е формирало тези отдели в мозъка, които са отговорни за управлението на емоциите. Нека тренира.

Осигурете му качествено сплашване. За да предпазите детето от вреда, то трябва да бъде правилно изплашено. „Ако не слушаш, чичкото ще те вземе“ , „Ще докараш майка си до инфаркт“, „Циганите крадат непослушните деца.“
Добавете вашите собствени страхове към тази композиция - разкажете му как и защо се страхувате от летене, страх от затворени пространства ... И след известно време ще се страхувате заедно с детето си, това ще ви сближи много.

По материали на moms.com, Мона Василева